Не бяха един или два моментите през миналия сезон, когато Нюкасъл показа страхотен футбол. „Джордитата“ заявиха ясно амбицията си да станат част от онази група отбори, която в последните години се оформи като топ 6. В крайна сметка добрите игри на отбора воден от Еди Хау гарантираха влизане не просто в шестицата, но и достигане до четвъртата позиция, която дава право на участие в квалификациите за Шампионската лига.
Говорейки за топ 6, няма как да не споменем как тези клубове се обособиха като “Голяма шестица”. Статистиката сочи, че от началото на сезон 2005-06 Арсенал, Челси, Ливърпул, Манчестър Сити, Манчестър Юнайтед и Тотнъм – отговарят за 70 от 72 класирания в първите четири. От началото на сезон 2009-10, те представляват 70 от 78 класирания в първите шест. Те също доминираха в състезанията за купите през последните две десетилетия.
Графика 1: The Athletic
Никога досега йерархията на английския футбол не е изглеждала толкова установена. Интересното е, че „Голямата шестица“ не е просто подреждане в класирането на Висшата лига. Този термин се използва и отвъд резултатите на терена. Ярка илюстрация за тази йерархична структура в английския футбол бе, когато собственици на всички тези 6 клуба се подписаха за злополучното стартиране на проекта “Европейска Суперлига”.
Трябва да се отбележи фактът, че същестува сериозно напрежение между тези клубове на ниво собственост и администрация, но когато става въпрос за преразпределение на печалбите, всички те са на една и съща страна. За това и когато за първи път се заговори за възможността за закупуване на Нюкасъл, именно представители на тази шестица се опитаха да се противопоставят на идеята.
Тогава, Аманда Стейвли, посредник в спорозумението за закупуване на дела на Майк Ашли, заявява, че то се е провалило, защото „другите клубове във Висшата лига не са искали това да се случи”.
Въпреки тези възражения саудитският държавен инвестиционен фонд успява да закупи английски клуб през октомври 2021-ва.
🤝 An investment group led by the Public Investment Fund, and also comprising PCP Capital Partners and RB Sports & Media, has completed the acquisition of 100% of Newcastle United Limited and Newcastle United Football Club Limited from St. James Holdings Limited.
⚫️⚪️
— Newcastle United FC (@NUFC) October 7, 2021
Без съмнение някои от възраженията на част от клубовете са имали и морални доводи, след като клуб от Висшата лига се е превърнал в инструмент на чужда държава, особено такава, чието досие в областта на човешките права е предизвикало различни въпроси и обсъждания. Но според Стейвли много от възраженията са по-скоро плод на лични цели.
Разбира се опасенията на тези водещи клубове са основателни, защото с безграничното богатството на Фонда за публични инвестиции (PIF) зад гърба си, Нюкасъл заплашва не просто да превърне „Голямата шестица“ в „Голяма седморка“ и по този начин да увеличи нежеланата конкуренция около класирането в Шампионската лига, но да стане наистина доминираща сила по същия начин, както направи Сити под собствеността на шейх Мансур.
Истината е, че малцина очакваха, че Нюкасъл ще наруши установения ред толкова бързо, след като придобиването на клуба дойде в момент, в който отборът се намираше в зоната на изпадащите в началото на 2022.
On the relegation battle:
“I still think we’re in a relegation battle. It’s important the players feel that because we can’t stop. We have a really difficult run of games so today was very important. It’s lifted us in terms of points but we haven’t achieved anything yet.” pic.twitter.com/YmdIq1M1cB
— Newcastle United FC (@NUFC) March 5, 2022
Сега, малко повече от година по-късно, Ливърпул, Тотнъм и Челси са извън четворката, а двата лондонски клуба ще пропуснат изцяло европейския футбол, докато Нюкасъл ще заеме мястото си сред елита на континента, цели 21 години по-късно, след като го направи през сезон 2002/2003.
Друг интересен факт е, че само един клуб от Англия (Лестър), извън тази шестица се е класирал за групите на Шампионската лига за последните 20 години.
Графика 2: The Athletic
Естествено, за собствениците на „свраките“ това е само началото. След приключване на придобиването на Нюкасъл в края на 2021 г., Стейвли заяви: „Ние имаме същите амбиции като Манчестър Сити и ПСЖ по отношение на трофеи” — въпреки че това, каза тя, „ще отнеме време”.
Изненадващото в случая е колко малко време и инвестиции бяха необходими на Нюкасъл, за да направи огромния скок от долната тройка (и риск от изпадане), до топ 4.
Истината е, че всъщност подходът на собствениците на клуба е много по-прагматичен и различаващ се от тези на Роман Абрамович в Челси или на ранните етапи на мандата на Шейх Мансур в Сити.
Челси, например, направи четирите най-големи трансфера във Висшата лига през 2003-04, три от първите четири през 2004-05 и три от първите пет през 2005-06; Манчестър Сити пък направи два от четирите най-скъпи трансфера през 2008-09, като всички от първите четири през 2009-10 и четири от най-големите шест през 2010-11.
За сравнение: Нюкасъл направи шестият и 16-ти най-скъп трансфер във Висшата лига за 2021-22 (Бруно Гимараеш и Крис Ууд).
Година по-късно (2022-23 ) трите трансфера на Нюкасъл (Александър Исак, Антъни Гордън и Свен Ботман) бяха: 6-ти, 16-ти и 20-ти в тази класация.
В този трансферен прозорец нещата изглеждат по сходен начин: 7-мият, 14-тият и 19-тият най-голям трансфер за това лято (Сандро Тонали, Харви Барнс и Тино Ливраменто).
След силното трансферно лято на много от отборите от топ 6, за Нюкасъл няма да е лесно да повтори класирането от миналия сезон, но дори и да не го направи сега, едно е ясно: това е клуб, който се е насочил първо към първите 6, след това към първите 4, а накрая и към успехите, които Сити постигна!
Все пак това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, но едно нещо остава сигурно и то е, че голямата шестица е на път да се превърне в голяма седмица!
Статията е адаптирана от оригиналната публикация на Оливър Кай в The Athletic.
