Сега, когато сезонът в Серия А приключи, можем да определим най-добрите играчи. Безспорно доминацията на Наполи през сезона бе водеща, като отбора на Лучано Спалети отвя конкуренцията, завършвайки с цели 16 точки повече от втория Лацио. За „Партенопеите“ титлата бе дълго чакана, след като те я спечелиха за последен път, когато все още Марадона бе в техните редици.
Разбира се зад този триумф стоят невероятните сезони, които Виктор Осимен, Хвича Кварацкелия и компания направиха, но освен тях трябва да отбележим, че имаше и определени играчи от други отбори, които блестяха с изявите си. Футболисти като Тео Ернандес, Николо Барела, Доменико Берарди, Рафаел Леао и Лаутаро Мартинес също вриковаха погледите на почитателите на Серия А.
През сезон 22/23 имаше и драма с отнемането на точки от актива на Ювентус. Ту ги взимаха, после ги връщаха и накрая отново ги взеха. А какво да кажем за представянето на италианските отбори в Европа? За пръв път 3 италиански отбора участваха във финалите на клубните турнири на УЕФА. За съжаление на тифозите нито един от тях не спечели своя финал. Този сезон бе уникален и с това, че за пръв път от 2006 г. насам се играе плейоф. Това бе мач за оставане в лигата между Специя и Верона.
Представяме ви нашата селекция, в която мислим че всеки един играч в нея е заслужил мястото си.
Стартов състав: 4-3-3 + 7 резерви
Иван Проведел (Лацио)
„Добрият вратар е половин отбор” – този израз важи с пълна сила за стража на Лацио. Той, заедно със своите колеги, имаха най-добрата отбрана в калчото. Проведел има цели 5 сухи мрежи повече от втория в класацията – Мерет от Наполи с 17. Отборът на римските орли е втори в лигата по-брой допуснати голове – 30. Пред тях са само шампионите Наполи с 28. Важните намеси и спасявания на 29-годишния вратар доведоха до това, че Лацио отново е в топ 4.
Тео Ернандес (Милан)
Шампионът от миналия сезон, Милан, изпитваше сериозни затруднения през тази кампания. Въпреки това, Ерненадес направи силни изяви и вкара някои невероятни попадения. Какво казва статистиката? 4 гола и 3 асистенции само в Серия А, при общо 52 удара (най-много от всички защитници). „Росонерите“ взеха последната квота за участие в Шампионска лига, завършвайки на 4-то място. Естествено те могат да се сърдят на себе си, тъй като въпреки, че елеминираха Наполи от Шампионска лига, загубиха от градския си съперник Интер на полуфиналите.
Данило (Ювентус)
Сезонът на Ювентус може да бъде спокойно определен като провал. Налагането на наказанието и отнемането на точките допълнително усложниха положението. Всъщност, имаше и добри моменти – 7 поредни мача без загуба в средата на сезона, като можем да бъдем сигурни, че Данило има важна роля за тях. За тези 7 двубоя без поражение, „старата госпожа” е допуснала само 3 гола.
Бразилецът е в топ 10 по ключови показатели като изчиствания, прихващания и блокирани удари. Що се отнася до отнеманията на топката той е над всички, с неговите 92. Не бива да забравяме, че той игра и като ляв, и като десен защитник с трима в отбрана. Отбелязваме този факт, защото за целия сезон е вкарал 3 гола и е направил 3 асистенции.
Ким Мин-Джае (Наполи)
С добрите си представяния Ким е в полезрението на отбори като Манчестър Юнайтед и Байерн Мюнхен. Той бе ключова фигура в най-добрата защита през сезон 22/23 в Серия А. Ким и компания допуснаха едва 28 гола в 38 мача, което е и второто най-добро постижение измежду Големите 5 първенства в Европа. Корейският защитник завърши сезона при 91% успеваемост на пасовете. Той вкара 2 гола и направи 2 асистенции.
Джовани Ди Лоренцо (Наполи)
Друга ключова фигура в защитата на Лучано Спелети. Капитанът на Наполи, Джовани Ди Лоренцо, бе безспорен лидер в своя отбор. Той притежава всички необходими качества за краен защитник. Бърз, с добър дрибъл и точни подавания, Ди Лоренцо тормозеше противниковите си колеги, а в защита също бе на високо ниво. Така той направи общо 7 голови участия (3 гола и 4 асистенции), а освен това бе избиран за „играч на мача“ в цели 5 двубоя на тима си.
Сергей Милинкович-Савич (Лацио)
Ако не беше силното представяне на Наполи, мнозина щяха да обърнат повече внимание на Лацио, защото въпреки голямата разлика, „римските орли“ все пак запазиха втората позиция. Отборът на Маурицио Сари бе един от най-добре организираните отбори, когато става въпрос за владеене на топката и организиране на опасни атаки. Разбира се Милинкович-Савич бе моторът именно в средата на терена за Лацио. Той завърши сезона с 9 гола и 8 асистенции и реализира средно по 1,2 ключови подавания на мач. Минус за него бе това, че бе с най-много жълти картони в състава на Лацио – 10.
Андре-Франк Замбо Ангиса (Наполи)
Камерунският национал остава леко в сянката на съотборниците си Виктор Осимен, Хвича Кварацхелия и Ким Мин-Джае, но това не бива да ни очудва, имайки предвид, че постът на дефанзивния халф не е сред най-атрактивните. Въпреки това, можем спокойно да кажем, че Ангиса бе една от фундаменталните фигури в този шампионски сезон. Той изигра 36 мача като титуляр в калчото, а в тях се отчете с 3 гола и 5 асистенции. По-важното в случая е, че той е силен в разчитането на противниковите играчи. Това важи с пълна сила при прихващането на пасовете на опонентите, като с неговите 49 се нарежда на 8-мо място по този показател.
Николо Барела (Интер)
Сезонът на шампиона от 21/22 година започна доста колебливо, но момчетата на Симоне Индзаги успяха да направят 180-градусов завой и заиграха доста добър футбол в хода на кампанията. Една от силните серии на Интер бе малко след подновяването на шампионата след края на Световното първенство. Тогава интеристите записаха 14 мача, в които допуснаха само една загуба, за да се стигне до края на сезона, където Интер спечели купата на Италия и загуби финала на Шампионската лига срещу Манчестър Сити. Николо Барела бе една от ключовите фигури и през този сезон. Той е рекордьор в Интер по брой изиграни минути в шампионата(общо 2622). Барела отбеляза 6 гола и направи 6 асистенции.
Хвича Кварацхелия (Наполи)
„Откритието на сезона!” „Плеймейкърът на сезона!” „Най-добрият футболист на Грузия!” Тези твърдения са само малка част от етикетите, дадени по адрес на Кварацхелия. И макар трудно за произнасяне и писане, неговото име бе споменавано доста често из коментарните студия.
С неговите 12 гола и 10 асистенции, той е отговорен за 22 от 77 гола на Наполи в Серия А. Кварацкелия спечели и приза играч на мача в 7 двубоя, като само Лаутаро Мартинес и Рафаел Леао (с по 8) имат повече от него. А какво да кажем за партньорството му с Осимен? В наши дни такава комбинация е рядкост. Интересно е да видим дали Грузинската сензация ще продължи с този си невероятен футбол и през новия сезон.
Доменико Берарди (Сасуоло)
Поредният силен сезон за играча на Сасуоло. 12 гола и 7 асистенции за 26 мача (22 като титуляр) за Доменико Берарди. Сезонът на отбора му разбира се не бе един от най-запомнящите се, но това, което му спечели място тук бе именно неговия КПД. Той е и един от най-опасните футболисти пред противниковата врата, като е в топ 3 на среден брой удари на мач с 3,2. Пред него с 3,3 е Лаутаро Мартинес и 4,2 Виктор Осимен.
От много време се говори за евентуален трансфер на Берарди в някой от по-големите клубове на Апенините, но дали той ще смени клубната си принадлежност предстои да разберем.
Виктор Осимен (Наполи)
Каквото и да кажем за нигерийският нападател на Наполи ще бъде малко. Той превърна играта с глава в изкуство. По този начин той доминира сред снажните защитници и 9 гола от неговите 26 за целия сезон са отбелязани с глава. Разбира се головата машина на Наполи блестеше и с други качества като завършващия удар и позиционирането в наказателното поле на противниците. Всички тези качества правят Виктор Осимен нападател – мечта, за когото въздишат много отбори от големите 5 на Европа.
Резерви:
Войчех Шчесни (Ювентус)
Подобно на своя колега Данило, Шчесни също имаше заслуга за добрата серия на Ювентус. Полякът направи някои невероятни спасявания и привлече вниманието на Тотнъм и други отбори от Висшата лига. Все пак отпадането на полуфинал на Лига Европа и наказанието нанесоха съкрушителен удар по амбициите на отбора за нещо повече през сезона. Така, в края на сезона формата на Шчесни и компания падна и отбора допусна 3 поредни загуби.
Фикайо Томори (Милан)
Отбора на Милан имаше сериозни колебания във формата си през сезона, като момчетата на Стефано Пиоли редуваха силни със слаби периоди. Въпреки това, формата на Фикайо Томори бе едно от малкото постоянни неща. Английският защитник изигра общо 33 мача за първенство, като се отчете и с 88.9% точност на подаванията си. Той попада в топ 10 на играчите по брой отнемания на топката и блокирани удари.
Щефан Пош (Болоня)
Въпреки, че през този сезон Болоня бе класически средняк, австирецът привлече вниманието към себе си. Пош показа много добри завършващи качества, вкарвайки 6 гола, а освен това добави и две асистенции към актива си. 6-те му гола го правят и безспорен лидер сред защитниците по вкарани голове този сезон. Печелил е цели 7 пъти наградата играч на мача, като той е равен по този показател с Хвича Кварацхелия, изоставайки само от лидерите с по 8 – Рафаел Леао и Лаутаро Мартинес.
Сандро Тонали (Милан)
Централният халф на Милан бе една от основните креативни сили в отбора на росонерите. Силните страни в неговата игра са:
– търсене на извеждащи пасове:
– отнемане на топката;
– блокиране на удари.
Тези качества го нареждат сред топ 10 сред играчис най-много създадени положения – точно 62 за целия сезон. За Милан той вкара 2 два гола и направи 7 асистенции в Серия А. Всичко това доведе и до големия трансфер в Нюкясъл за стойност близка до 70 милиона евро.
Рафаел Леао (Милан)
Леао изпраща може би най-силния си сезон в Милан, а защо не и в цялата си кариера. Истинско удоволствие е да наблюдаваш португалския национал и лекотата с, която играе. Технически умения, бързина и точност на удара са само някои от силните страни на крилото.
Леао е лидер в класацията при дрибльорите (77 успешни), изпреварвайки Кварацкелия (75) от Наполи. Също така 15-те му гола и 8 асистенции го правят голмайстор на сезона за Милан.
Пауло Дибала (Рома)
Рома разочарова в атака през този сезон, отбелязвайки едва 50 гола за 38 двубоя, но Пауло Дибала бе на ниво, като той отбеляза 12 от тези голове. Към тях добавяме и 6-те асистенции и сами можем разберем огромното му влияние в първия му сезон с „вълците“. Макар и отново да бе преследван от контузии, заради което записа само 22 мача, неговата роля бе изключително важна за отбора на Жозе Моуриньо. За жалост „вълците“ не успяха да спечелят трофея в Лига Европа, след като отстъпиха на хегемона в турнира Севиля.
Лаутаро Мартинес (Интер)
Световен шампион с Аржентина, носител на купата на Италия и финалист с Интер в Шампионската лига. Мнозина не вярваха в него дори и когато бе утвърден като острие в атаката на „нерадзурите“. Въпреки това, Лаутаро показа високата си класа и дори към края на сезона бе много близо до Осимен в преследването за златната обувка в Серия А. В крайна сметка, аржентинецът завърши сезона с 21 гола в първенството. Интересът към него е сериозен от редица грандове в Европа, като ако Интер пожелае да се раздели с него, то със сигурност получи сериозна сума за него.
Няма да пропуснем да отбележим и някои футболисти, които също заслужават внимание, въпреки, че не попаднаха в този отбор на сезона като:
Федерико Ди Марко, от Интер, не започна сезона по най-добрия начин, също като целия отбор на Интер, но в последствие намери формата си, а в самия край бе дори на изключително високо ниво. Смело можем да го определим като един от малкото играчи на “нерадзурите”, които бяха на ниво във финала на Шампионската Лига срещу Манчестър Сити. В серия А италианският национал записа общо 33 мача в, които отбеляза 4 попадения и даде също толкова голови подавания (асистенции).
Адриен Рабио бе един от играчите на сезона в Ювентус. Силните игри на французина го направиха несменяем титуляр в схемата на Макс Алегри. Така Рабио взе участие в 32 двубоя, от които 31 като титуляр. Приносът му в атака не бе никак лош – 8 гола и 4 асистенции, но той бе много важен и в градежа на играта, както и в дефанзивната част. 83.6% успеваемост на подаванията.
Теун Копмайнерс е друг футболист, който се подвизава в средата на терена. Нидерландецът направи една изключително силна кампания за Аталанта, като неговите ключови подавания (1.8 на мач) и изпълнения на статични положения бяха нещата, с които се отличаваше. Копмайнерс завърши сезона с цели 10 гола и 4 асистенции, което е страхотна статистика за разиграващ полузащитник.
Друг футболист, който завърши сезона с повече от впечатляваща статистика бе Матиа Закани. Крилото на Лацио заслужава всички похвали след като също успя да отбележи 10 попадения за отбора си. Закани направи и 6 асистенции.
Завършваме с третия в голмайсторската листа – Булайе Диа. Играещият под наем от Виляреал футболист, определено изпъкваше сред съотборниците си от скромния тим на Салернитана. Диа отбеляза 16 гола и добави 6 асистенции.