Акценти

Отбор на сезона 22/23 – Висша Лига, Англия

by: tumbalev

2

Сезонът в Английската Висша Лига приключи, а Манчестър Сити отново ликува с титлата (3-та поредна).
Арсенал бе достоен претендент за най-ценното отличие на острова, но в крайна сметка широчината в състава, манталитета на победители и геният на Пеп отнеха възможността на храбрите “артилеристи” да сътворят една от изненадите на сезона. Въпреки, че отборът му не издържа на финалния спринт на “гражданите”, Микел Артета и момчетата му заслужават всички похвали на света.

В същото време станахме свидетели на невероятна борба за оцеляване до самия край, но историята си каза думата и отборът на Евертън отново не изпадна, този път за сметка на Лийдс и Лестър, които ще трябва бързо да се съвземат и да направят достатъчно силни селекции, с които да атакуват челните позиции в Чемпиъншип още през следващата година.

Ние от Големите 5 ви представяме и отбора на този невероятен сезон във Висшата Лига!

Стартов състав: 4-3-3 + 7 резерви

Давид Де Хеа (Манчестър Юнайтед)

Де Хеа се превърна в един от най-протеворечивите играчи на “червените” през последните години. Испанецът е най-скъпо платеният футболист в отбора на Тен Хаг, прибирайки малко над 19 милиона паунда на година. Доста нетрадиционно за вратар в голям отбор, имайки предвид 32-те му години. Такъв статут, разбира се, изисква от Де Хеа да бъде на високо ниво във всеки мач, нещо, което обаче не виждахме от него през последните сезони, до този. С няколко малки изключения Де Хеа бе невероятен, а това му заслужи (за втори път в кариерата) и наградата “Златна ръкавица”, давана на вратаря с най-много сухи мрежи през сезона (17 за него). Така той изпревари Алисон от Ливърпул, Аарън Рамсдейл от Арсенал и Ник Поуп от Нюкясъл.

Люк Шоу (Манчестър Юнайтед)

Друг футболист на “червените дяволи” отговорен за многото “чисти мрежи”, регистрирани от Де Хеа. Люк Шоу направи един изключителен сезон, завършвайки кампанията с 31 участия, от които 30 като титуляр. Шоу бе солиден в защита и опасен в атака за отбора си, но впечатляващото бе, че в не малко от тези двубои, дребният защитник се налагаше да играе като централен защитник, при това в моменти, в които на пейката оставаше Хари Магуайер. Сезонът за него и колегата му Де Хеа в крайна сметка може да се счита за успешен, след класирането за Шампионската лига и спечелването на трофей, цели 6 години след като Юнайтед го бе направил за последно.

Рубен Диаш (Манчестър Сити)

Освен шампион и носител на купата на Англия, Диаш вече може да се похвали и с най-ценното отличие в клубния футбол, а именно спечелването на Шампионската лига. Иначе във Висшата лига, Сити продължиха доминацията си, а независимо от ротациите, които правеше Гуардиола през сезона, Диаш остана един от малкото незаменими играчи. Португалецът изигра 26 двубоя, в които се отчете средно с 92.7% точност на подаванията, а още по-впечатляващо е, че е получил само 3 жълти картона и нито един червен.

Уилиам Салиба (Арсенал)

Ако говорим за пробив на годината, то Салиба би бил един от претендентите за подобно отличие. След силния сезон, който направи с Марсилия, мнозина се питаха дали французинът би се чувствал толкова комфортно и в “най-силната” лига в света. Отговорът бе положителен, а Салиба сформира една невероятно стабилна двойка заедно с Габриел, която даваше необходимото спокоиствие на “артилеристите”.  22-годишният защитник показа, че може би е един от най-добрите защитници, що се отнася до игра с топката, като завърши сезона с 91% точност на подаванията. За жалост неприятната контузия в коляното го извади в най-важната част от сезона. Случайност или не, Арсенал започна да “боксува” именно в този период.

Киерън Трипиер (Нюкасъл Юнайтед)

Ако Салиба може да бъде един от пробивите на сезона, то при Трипиър по-скоро говорим за “преоткриване”. Напуснал Англия, за да търси изява в испанската Ла Лига, Трипиер сякаш бе оставил най-добрите си години зад гърба, но ходът на новите собственици на Нюкясъл да го върнат на острова, изглежда повече от добър. Под ръководството на Еди Хау, Трипиер се завърна към най-добрия си футбол, с което си извоюва (отново) и място в отбора на Гарет Саутгйет. Той бе титуляр във всички 38 двубоя на тима си, което само по себе си е уникално постижение, с което могат да се похвалят още само петима полеви играчи в лигата. За тези двубои, Трипиер се отчете с 1 гол и 7 асистенции. Друг интересен факт е, че защитникът бе избран цели 8 пъти за играч на мача, изоставайки единствено от Кевин Де Бройне (9), делейки втората позиция в тази класация с вездесъщия Хари Кейн.

Родри (Манчестър Сити)

Авторът на гола, донесъл жадуваната първа Шампионска лига за отбора на Манчестър Сити. Ще запомним Родри и с друг важен гол – този срещу Байерн Мюнхен отново в Шампионската лига, но не головете са това, заради което испанецът е част от този отбор на сезона. С умението си да покрива голям периметър по терена и да прави точни подавания (91.3%) към съотборниците си, халфа на Сити се утвърди като незаменима част от отбора на Гуардиола, участвайки в 36 (34 като титуляр) двубоя за тима си през сезона във Висшата лига. Разбира се, основната сила на Родри е в дефанзивен план, където физиката му помага да надделява над повечето си съперници. Родри се отчете и с 2 гола и 6 асистенции през сезона, което за играч на неговата позиция не е чак толкова лоша статистика.

Кевин Де Бройне (Манчестър Сити)

Кевин Де Бройне! Това само по себе си е достатъчно, за да обосновем избора си за попадането му в отбора на сезона, но ще добавим, че освен требъла, който постигна с отбора си, белгиецьт записа на сметката си и изумителните 16 (най-много във Висшата лига за сезона) асистенции в 32 двубоя. Той се разписа 7 пъти, а също така бе и играчът, избиран най-много пъти  за “Играч на мача” (9) през сезона. Де Бройне даде средно по 3.1 ключови подавания на мач (останал само зад Бруно с 3.2), а в анкетата за играч на сезона остана на втора позиция след Ерлинг Холанд. Като цяло поредният феноменален сезон за Де Бройне (като изключим времето прекарано в Катар).

Мартин Йодегор (Арсенал)

Арсенал остана на втора позиция, но поводите за радост и обнадеждение са много, повече от тези за тъга и съжаление. Сезонът на Мартин Йодегор е един от тези поводи за радост. Избран за играч на сезона от феновете, норвежецът бе истински лидер за “артилеристите”, отбелязвайки цели 15 гола, повече от всеки друг халф в първенството. Той добави към головете си и немалко асистенции (7), а точността на подаванията му бе 84%. Така феновете на отбора могат да бъдет повече от обнадеждени, че разполагат с надежден капитан за години напред.

Габриел Мартинели (Арсенал)

Израстване! Това е думата, която идва на ум, когато говорим за Габриел Мартинели. Този сезон бразилецът се превърна от млада надежда в истинска звезда от най-висок калибър. Много анализатори очакваха спад във формата на младия футболист във входа на сезона, но това така и не се случи. Мартинели завърши сезона с 15 гола и 5 асистенции в 36-те двубоя, в които взе участие. Той бе и един от най-успешните дрибльори през сезона, показвайки невероятната си скорост. В допълнение бе избран за “Играч на мача” в 4 двубоя (2-ри по този показател след Йодегор) през сезона, колкото и съотборниците му Габриел Жезус и Букайо Сака.

Букайо Сака (Арсенал)

Говорейки за Сака, не можем да не споменем, че той е първият футболист, засенчил Мохамед Салах на дясното крило във Висшата лига от години наред. Бърз, рязък, разполагащ с убийствен удар с левия си крак, английския национал е един от най-вълнуващите млади футболисти, на които ще се наслаждаваме в следващите години. Сака отбеляза 14 гола и добави 11 асистенции, цифри, показващи огромния му принос за отбора през сезона.  При това говорим за футболист, който е едва на 21 години…

Ерлинг Холанд (Манчестър Сити)

Ерлинг Холанд е само с една година по-възрастен от Сака (22), но вече се превърна в легенда за Висшата лига! Феноменалният първи сезон на “чудото” от Норвегия завърши със спечелването на “Требъл” и отбелязването на общо 52 гола във всички турнири, като 36 от тях, вкарани във Висшата лига на Англия, с което спечели и приза за голмайстор на първенството. Разбира се тези 36 попадения му донесоха и приза “Златната обувка” за голмайстор на Европа, като така той задминава Хари Кейн (30) и Килиян Мбапе (29). Холанд счупи редица рекорди (най-много голове отбелязани за един сезон във Висшата лига във формат с 20 отбора), с което закономерно бе избран и за “Играч на сезона”, както и за “Най-добър млад играч” във Висшата лига. Ако трябва да оценим норвежеца по десетобалната система, то нищо по-малко от 10 няма да бъде достатъчно!

Резерви:

Давид Рая (Брентфорд)

Още един испанец с име Давид, на вратарския пост в този отбор на сезона. Съименникът и сънародник на Де Хеа, Рая показа, че Испания изобилства от талант на вратарския пост. Той взе участие като титуляр в абсолютно всеки мач на отбора си, а Брентфорд направи запомняща се кампания, в която записа 15 победи и само 9 загуби. Разбира се най-впечатляващо бе, че Рая и съотборниците му бяха единственият тим, който победи два пъти хегемона в Англия (а вече и в Европа) Манчестър Сити. Испанеца бе изумителен и в двата двубоя срещу “гражданите”, отразявайки общо 9 удара и не допускайки Ерлинг Холанд да го преодолее.

Фабиан Шер (Нюкасъл)

Сезонът на “свраките” бе повече от успешен, защото те успяха да преборят отбори като Ливърпул и Тотнъм и да се доберат до заветната 4-та позиция, която ще им даде възможност да играят в Шампионската лига за пръв път от 2003 година насам. Отборът, воден от Еди Хау, вкара много голове (68), но това, с което наистина се отличи бе невероятната игра в защита. С допуснатите 33 гола, Нюкасъл дели първата позиция (с Манчестър Сити), като отборът с най-малко допуснати попадения във Висшата лига, а сред Големите 5 първенства “Джордитата” делят трета позиция (със Сити, Ювентус и Атлетико Мдрид), изоставайки само след Барселона (20) и Наполи (28). Основна заслуга за тези цифри има именно Шер, който взе участие в 36 мача (всички като титуляр) за отбора си.

Илкай Гюндоган (Манчестър Сити)

Включвайки Гюндоган в стартовите 11 на този състав, също нямаше да бъде грешка, с оглед на феноменалния край на сезона за германеца. Игрите му в заключителната фаза на кампанията бяха от най-висока класа, а головете му срещу Лийдс, Евертън и Манчестър Юнайтед (по два във всеки мач) бяха истинска наслада за футболния фен. За 31 мача (27 като титуляр), полузащитникът на Сити се разписа 8 пъти (колкото и през миналия сезон), даде 4 асистенции, а точността на подаванията му бе малко над 88%. Сега пред него седи въпросът дали да продължи да търси величието с този вече обигран отбор на Пеп или да приеме новото предизвикателство, което му предлага Шави и неговата Барселона? Това предстои да разберем съвсем скоро.

Гранит Джака (Арсенал)

Гранит Джака каза сбогом на феновете в последния двубой на Арсенал за сезона. Направи го със стил, отбелязвайки две от попаденията при победата с 5-0 над Уулвърхямптън на “Емиратс”. Това бе страхотен завършек на една кариера, преминала през възходи и падения, кариера белязана, както със силни игри и показване на лидерски качества, така и с глупави прояви и много картони (77 жълти и 5 чевени). Странното в случая е, че Джака напуска отбора, именно след най-силния си сезон, отбелязвайки 7 попадения и подавайки за още толкова в 37-те двубоя, в които взе участие за “артилеристите”. Към тази статистика може да добавим и 86.5% точност на подаванията му в мачовете от Висшата лига.

Мохамед Салах (Ливърпул)

Странно е да видим Салах като резерва в отбора на сезона. Разбира се това се дължи на сезона, който може да се окачестви единствено като провал, след като момчетата на Юрген Клоп не успя да се класират за Шампионска лига, завършвайки 5-ти. Отбора отпадна и за всяка купа, за която се бореше (доста болезнено от Реал Мадрид в ШЛ). Въпреки, че статистиката на египтянина във Висшата лига не е никак лоша: 19 гола и 12 асистенции в 38 мача (1 от тях като резерва), това все пак е най-слабото постижение като голове средно на мач след пристигането му на “Анфийлд” през 2017-та година.

Хари Кейн (Тотнъм)

Някои анализатори споделиха мнение, че отбелязване на 30 гола с Тотнъм е равносилно (или дори по-впечатляващо) на 36 с Манчестър Сити и в това, разбира се, можем да намерим известен смисъл. Истината е, че Хари Кейн направи може би най-силния си сезон, изравнявайки най-доброто си постижение за вкарани голове (30) в една кампания. За съжаление, обаче, Кейн не получи нужната подкрепа от съотборниците си в атака, а защитата на отбора тотално се провали (най-слабата от отборите в топ 10 на лигата), с което Тотнъм тотално разочарова феновете си, завършвайки на 8-ма позиция.

Маркъс Рашфорд (Манчестър Юнайтед)

Имаше момент през сезона, в който футболните анализатори и феновете дръзваха да сложат Рашфорд в топ 3 на нападателите в Европа. Това разбира се бе логично при поредицата от мачове, с отбелязани голове, на която се наслаждаваше английският национал. В крайна сметка Рашфорд завърши сезона с общо 30 гола, 17 от които във Висшата лига, изравнявайки най-доброто си постижение от сезон 19/20. Разбира се това е далеч от голмайстора на сезона Холанд, но му заслужи място като последния играч, попаднал сред резервите в “отбора на сезона”.

 

Освен 11-те избраници и техните резерви, има някои играчи, които не попадат в този списък, но определено заслужават нашето внимание:

Това са вратарят на Нюкасъл Ник Поуп, който дели с Алисон и Аарън Рамсдейл втората позиция в класацията за “чисти мрежи” с по 14 мача без да допусне гол.

В защита е редно да отличим още Первис Еступинан от Брайтън, който дойде като заместник на Марк Кукурея (който се представяше много-силно с фланелката на Брайтън) и направи много силен първи сезон, взимайки участие в 35 двубоя, в които се отчете и с едно попадение и 5 асистенции.

Олександър Зинченко от Арсенал също заслужава добри думи, след като се адаптира по страхотен начин в новия си отбор. Интелигентността на украинеца позволяваше на Артета да експерементира със система, в която Зинченко заиграваше като разиграващ халф във фаза атака, а в защита се връщаше на основната си позиция на ляв бек.

Друг футболист на Арсенал, който заслужава вниманието ни е Габриел Мегаляеш. Бразилецът взе участие във всеки един мач на тима си, завършвайки кампанията със 3411 минути, което му отрежда второ място в класацията на полевите играчи с най-много прекарано време на терена, изоставайки по този показател единствено след  Джеймс Тарковски от Евертън (3420).

Джон Стоунс от Манчестър Сити пък е играч, който отбеляза огромно израстване в играта си през последните сезони под ръководството на Гуардиола. Може би едва този сезон видяхме целия потенциал на този футболист. Интересното при него бе новата му роля, която включваше участие в градежа на играта като разиграващ полузащитник и прибиране в защита в моментите, когато отбора се защитава.

Мануел Аканджи е друг футболист на Сити, който впечатли този сезон. Дошъл за изключително малка сума (15 милиона паунда), швейцарският национал се превърна в неизменна част от отбора на Пеп, взимайки участие в 29 двубоя на Сити през сезона във Висшата лига.

Лисандро Мартинес от Манчестър Юнайтед също заслужава внимание. За отрицателно време аржентинецът се превърна в основна фигура в състава на Тен Хаг, оформяйки стабилна двойка с Рафаел Варан. За негово съжаление, обаче, тежката кунтузия получена през април го извади от сметките до края на сезона. Така той завърши сезона с 27 записани двубоя във Висшата лига, от които 24 като титуляр.

Когато говорим за халфове, няма как да не споменем и Каземиро, пристигнал в Манчестър Юнайтед с повече от респектираща визитка, включваща спечелването на 18 трофея с Реал Мадрид, 5 от които в Шампионската лига. В първия си сезон “Казе” (както бе популярен при “белите”) се нуждаеше от само няколко мача на адаптация, за да покаже класата си. Бразилецът завърши кампанията за “червените дяволи” със 7 гола и 6 асистенции във всички турнири, но определено ще трябва да внимава със англиийските съдии, които го изгониха на два пъти, а също така му вдигнаха 10 жълти картона в срещите във Висшата лига и двете национални купи.

Брайтън пък бе сензацията на сезона. Роберто Ди Дзерби изгради един отбор, който бе истинска наслада за окото. Световният шампион Алексис МакАлистър и японецът Каоро Митома пък блестяха за “чайките” през сезона. Аржентинецът завърши сезона с 10 гола, 2 асистенции и точност на пасовете си от 87.2%, докато крилото добави 7 гола и 5 асистенции.

За Джак Грийлиш (Манчестър Сити) впечатленията от първия му сезон в Сити бяха по-скоро като за неоправдана инвестиция от 100 милиона паунда. В края на този сезон обаче, смело можем да заявим, че англиийският национал бе един от най-постоянните футболисти в състава на Пеп, изигравайки общо 49 мача във всички турнири. 28 от тези двубои бяха във Висшата лига, като в тях той се отчете с 5 гола и 7 асистенции, правейки впечатление с огромната си работоспособност и в двете фази на играта.

Редно е да споменем 3-ма англиийски нападатели, които направиха добро впечетление този сезон;
Айвън Тони от Брентфорд, завършил сезона с невероятните 20 гола във Висшата лига, Калъм Уилсън, който отбеляза 18 гола за Нюкясъл в първенството и нападателят на Астън Вила Оли Уоткинс, завършил кампанията с 15 попадения и 6 асистенции на сметката си.

2 Comments

  • Тинчев

    Не знам какво прави Де Хеа в този отбор. Редактора явно е фен на Юнайтед. Едерсон, Ник Поуп, Рамсдейл направиха много по-добър сезон.

    • Тумбалев

      Привет, абсолютно сме съгласни с това, че всеки един от тримата изброени направи страхотен сезон. В случая за да избегнем субективност в решението си, се доверяваме на критерия “чисти мрежи”, по който Де Хеа е лидер. Иначе всеки един от Поуп, Едерсон и Рамсдейл заслужава да е титуляр в този отбор на сезона.
      Благодарим за коментара!

Leave a comment

Demos

Layout

Boxed
Wide

Background Image

Color Skin

error: Content is protected !!