Акценти

Ромелу Лукаку с разтърсваща изповед за живота си

by: Виктория Димова

0

Нека ви припомним едно разтърсващо интервю от 2018 година на Ромелу Лукаку, което може би ще ви даде различна гледна точка върху живота му. През последната година, белгиеца разочарова феновете на Челси и Интер, а тези на Ювентус заплашваха ръководството и протестираха, за да не бъде привлечен. Останал в тежка ситуация и очевидно неразбран, може би това интервю показва как мисленето на един футболист се променя с годините…

Лукаку разкрива трудностите, които са го изградили на първо място като човек, а след това и като професионален футболист именно в това откровено интервю.

„Спомням си точния момент, в който разбрах, че сме разорени. Все още си представям майка ми на хладилника и изражението на лицето й“, започва Лукаку.

„Бях на шест години и се прибрах вкъщи за обяд по време на почивката ни в училище. Майка ми приготвяше едно и също нещо в менюто всеки ден – хляб и мляко. Когато си дете дори не мислиш за това. Но предполагам, че това сме можели да си позволим“, продължава Лукаку, допълвайки: „Един ден се прибрах вкъщи, влязох в кухнята и видях майка ми на хладилника, държейки кутия с мляко, както обикновено. Но този път тя смесваше нещо с него. Не разбирах какво става… После ми донесе обяда и се усмихна, сякаш всичко беше нормално. Но веднага осъзнах какво се случва.“

„Тя смесваше вода с млякото. Нямахме достатъчно пари, за да изкараме цялата седмица. Бяхме разорени. Не просто бедни, а разорени“, разкрива Лукаку с тъга в очите.

Неговият баща също е бил професионален футболист, но в края на кариерата си не е получавал достатъчно средства, за да издържа семейството си. Именно тогава, Лукаку и родителите му са били подложени на изключително тежка рутина, без наличието на телевизия, топла вода и електричество в продължение на седмици.

„Имаше моменти, в който майка ми трябваше да заеме хляб от пекарната надолу по улицата. Хлебарите познаваха мен и малкия ми брат, така че й позволяваха да вземе хляб в понеделник и да го заплати в петък… Знаех, че се борим. Но когато я видях да смесва вода с мляко, осъзнах, че всичко е свършило. Разбирате ли какво имам предвид. Това беше нашият живот“, разкрива още футболистът.

Това е и моментът, в който Лукаку осъзнава, че трябва да промени живота си

Промяна в името на по-доброто бъдеще на семейството си…. И така решава, че ще играе футбол за Андерлехт.

„Бях на шест и попитах баща ми: „Кога можеш да започнеш да играеш професионален футбол?“ Той ми каза: „На шестнадесет.“. Казах си: „Е, добре тогава.“ И нека ви кажа нещо – всеки мач, който някога съм играл, бе финал. Когато играех в парка, беше финал. Когато играех по време на почивката в детската градина, това беше финал“, разказва откровено настоящият играч на Челси.

„Когато бях на 11 години, играех за младежкия отбор на Лиерс, а родител на дете от другия отбор буквално се опита да ме спре да изляза на терена. Спомням си, че ми каза: „На колко години е това дете? Къде му е личната карта? Откъде е той?“… Тогава баща ми не беше там, защото нямаше кола, с коята да пътува за гостуванията ми. Бях съвсем сам и трябваше да отстоявам себе си. Отидох и взех личната си карта от чантата и я показах на всички родители, а те я предаваха един на друг, проверявайки я“, продължи Лукаку.

„Исках да бъда най-добрият футболист в историята на Белгия. Това бе целта ми. Не добър, не страхотен, а най-добрият. Играех с толкова много гняв, заради толкова много неща… Заради плъховете, които тичаха из апартамента ни … защото не можех да гледам Шампионската лига… Заради начина, по който ме гледаха другите родители. Бях на своя мисия.“

„Когато бях на 12, вкарах 76 гола в 34 мача, носейки обувките на баща ми. Е, един ден се обадих на дядо ми – бащата на майка ми и един от най-важните хора в живота ми, за да му разкажа колко добре се справям.“

Няколко дни по-късно той почива, а Лукаку отново е изпълнен с тъга, че любимият му дядо няма да може да го види да играе за Андерлехт, четири години по-късно. Да види, че обещанието му е спазено и всичко е наред със семейството на играча.

24 май 2009 г. – финалът на плейофите – Андерлехт срещу Стандарт Лиеж

„Това бе най-лудият ден в живота ми. Точно тогава се обзаложих с треньора ми, че ще вкарам 25 гола до м. Декември, за да успея да подпиша професионален договор на 16-ия си рожден ден. И успях, разбира се“, споделя с щастие в очите си Лукаку.

„Подписах професионалния си договор с Андерлехт на рождения си ден – 13 май. Спомням си, че отидох и си купих новата FIFA и кабелен пакет. Вече беше краят на сезона и бях у дома. Но белгийската лига бе наистина луда през тази година, защото Анферлехт и Стандард Лиеж завършиха наравно по точки. Така че имаше плейоф, който да реши кой ще грабне титлата.“

„По време на първия мач бях у дома и гледах по телевизията като фен. В деня преди реванша обаче получих заветното телефонно обаждане от треньора на резервите и бях повикан да участвам.“

„Тогава получих фланелката с номер 36“, разкрива с емоция в очите Лукаку

„Слязохме от автобуса на стадиона и всеки един от играчите бе с готин костюм. С изключение на мен. Аз слязох от автобуса, облечен в анцуг, а всички телевизионни камери бяха насочени към лицето ми. Пътят до съблекалнята беше около 300 м. Може би на три минути пеша. Веднага щом стигнах до нея, телефонът ми започна да звъни. Всички ме виждаха по телевизията. Имах 25 съобщения за три минути. Приятелите ми полудяваха“, разкрива младата звезда.

Е, именно в този паметен ден, Лукаку излиза на терена за Андерлехт на 16 години и 11 дни

„Загубихме финала този ден, но аз вече бях в рая. Изпълних обещанието си към майка ми и дядо ми. Това бе моментът, в който разбрах, че ще бъдем добре… През следващия сезон все още завършвах последната си година в гимназията, а в същото време играех и в Лига Европа. Трябваше да нося куфара си на училище, за да мога да хвана полета си следобед. Беше просто… Лудост!“

„Спомням си, че имах дупки в обувките си през 2002 г. Големи дупки… Дванадесет години по-късно играех на световното първенство. И знаете ли какво? Животът е твърде кратък за стрес и драма. Хората могат да говорят каквото си искат за отбора ми и за мен“, твърди Лукаку по-уверен в себе си от всякога.

„Е, сега ми се иска дядо ми да беше наоколо, за да стане свидетел на всичко това. И не говоря за Висшата лига, нито за Манчестър Юнайтед, дори не и за Шампионската лига и Световните първенства. Иска ми се да беше наоколо, за да види живота, който имаме сега. Иска ми се да мога да проведа още един телефонен разговор с него и да го уведомя… „Виждаш ли? Казах ти. Дъщеря ти е добре. Няма повече плъхове в апартамента. Без повече спане на пода. Без повече стрес. Сега сме добре. Добре сме… Вече дори не е нужно да проверяват личната ми карта, защото знаят името ми.“

Leave a comment

Demos

Layout

Boxed
Wide

Background Image

Color Skin

error: Content is protected !!