Изглежда, че това лято собствениците на Арсенал ще удовлетворят всички желания (колкото и смели да са те) на Микел Артета и Еду Гаспар.
Арсенал се спорозумя с Уест Хям за Деклан Райс и постави рекорд за най-голяма сума, заплатена за британец. Цената от 100 милиона паунда (плюс 5 в допълнителни бонуси) изглежда повече от внушителна, особено за дефанзивен халф, но клубът от северен Лондон все пак реши да я плати за Райс.
Преди това „топчиите“ направиха и друг интересен трансфер, привличайки Кай Хаверц от Челси за сума от около 65 милиона паунда, а вчера бе представен и Юриен Тимбер, който ще излезе около нови 30 милиона паунда на клуба.
Така общата сума за трансфери през този прозорец (до сега) възлиза на близо 200 милиона паунда. Ако трябва да характеризираме всичко това с една дума, то тя би била: Амбициозно!
Увереността на ръководството в проекта на Еду Гаспар и Микел Артета е на лице от самото начало, поглеждайки лятото на 2021 г., когато 145 милиона паунда бяха похарчени за няколко играчи, включително Бен Уайт, Мартин Йодегор и Аарън Рамсдейл. Дори миналият сезон, когато клубът се раздели със 165 милиона паунда, за да превърне “топчиите” в претенденти за титлата с добавянето на Габриел Жезус и Александър Зинченко.
Дните, в които клубът трябваше да съкрати талисмана динозавър “Gunnersaurus”, за да свие разходите си, са праисторически спомен, както и самите динозаври. Повече от 300 милиона паунда бяха похарчени оттогава за изплуване на повърхността след кризата с Ковид-19, която описахме в повече детайли и може да си припомните в статията тук.
Но сега, нека погледнем към новите попълнения на “топчиите”.
Деклан Райс
Редордната сума от 100 милиона паунда и евентуални 5 милиона евро в добавки, повдига въпроси относно финансовата стабилност на клуба. Висшата лига и УЕФА (ръководният орган на европейския футбол), ще наблюдават, но Арсенал сякаш е напълно изряден. Артета, например, настоя миналото лято, че Арсенал е „съобразен“ с ФФП (Финансовия Феърплей). „Мисля, че клубът беше много дисциплиниран през цялото време и с много ясна визия за това как искаме да правим нещата“, каза той.
Въпрки, че клубът регистрира загуби на стойност от 226 милиона евро през последните три години, това не спира Крьонке да продължи да инвестира в нови попълнения. Дали обаче Арсенал ще се приближи към други отбори от острова, които са под зоркия поглед на ФИФА, УЕФА и Висшата Лига?
Например, Челси знае, че трябва да овладее щедрото харчене през миналия сезон и е подложен на натиск да съкрати раздутия отбор (Челси и ФФП). Манчестър Юнайтед и Нюкасъл Юнайтед са още два клуба, които лично приемат, че FFP е фактор, който не могат да заобиколят. Междувременно, Манчестър Сити и Евертън едва ли могат да се движат свободно след официалните обвинения по техен адрес (ФФП и Манчестър Сити; ФФП и Евертън).
Дали риска на ръководството ще бъде оправдан от играчите?„Не виждам твърде много причини, поради които трябва да се тревожат за FFP“, казва Кийрън Магуайър, преподавател по финанси в Ливърпулския университет и съдомакин на подкаста ‘The Price Of Football’. Той продължи, казвайки: „Те похарчиха много пари през последните няколко сезона и изглежда, че ще го направят отново, но видяха значително увеличение на потоците от приходи. През 2022-23 г. те завършиха по-високо в таблицата, така че ще получат повече плащания за заслуги от Висшата лига. Справиха се скромно в Европа (загубиха в 16-финалите на Лига Европа), но поне имаше (онези допълнителни) домакински мачове, където вероятно правят няколко милиона всеки път. Тук бихме се съгласили и с тези негови думи – „Не виждам много опасения.“
Кай Хаверц
Привличането на немеца показа, че финансовата мощ на Арсенал е трансформирана изцяло. Както сме споменавали в предишните ни анализи относно финансовия феърплей, клубовете имат позволението на институциите да трупат загуби до 105 милиона паунда за тригодишен период, които разбира се, биват последвани от редица предупреждения.
Арсенал, в крайна сметка, трябва да се съобрази с два набора от правила на ФФП: тези на Висшата лига и тези, контролирани от УЕФА. Все пак и двете са предназначени да насърчават устойчивостта и стабилните финансови практики на клубовете, за да избегнат фалит или злоупотреби. Следователно, неспазването им води до последствия. Поне на хартия.
Ето и кратък обзор на финансовата ситуация в клуба, без да задълбаваме в детайлите:
Очаква се Арсенал да отчете загуба преди данъци от 162 милиона паунда. Тези цифри, разбира се, не включват огромните разходи през миналия сезон, както и тези преди началото на този. Очаква се втората позиция в класирането на Висшата Лига да донесе малко по-значителни приходи от наградния фонд на първенството, както и около 30 милиона паунда в наградни фондове и приходи от мачовете от 1/8-финалите на Лига Европа.
Всичко това гарантира значително покачване на оборота и през следващия сезон. Едно продължително връщане в елитното клубно състезание в Европа би струвало повече от 70 милиона паунда само от наградни фондове за всеки клуб от Висшата лига.
Арсенал се върна на нивата от 2016-17 г., когато годишните им приходи достигнаха връх от 419 милиона паунда. Отчетите за сезон 2022-23, които трябва да бъдат публикувани тази зима, се очаква да покажат клуб, който е наваксал своите съперници, а дори и да ги види да изпреварят един или двама от тях.
„Сметките, които можем да видим за Арсенал, не показват какво се е случило през последните 12 месеца“, казва Дан Плъмли, експерт по спортни финанси и преподавател в Sheffield Hallam University. „Има по-голяма телевизионна сделка с Висшата лига, много успешен сезон и те се върнаха в Шампионската лига. Това са минимум 50 милиона паунда за английските клубове и бихте очаквали те да излязат от групите. Може да търсите 70 милиона-80 милиона паунда там, може би повече, ако стигнат далеч в конкуренцията”, заяви още той.
Дан Пълми загатна и следното: „Сега те ще правят бюджет срещу това. Ако погледнете този летен трансферен прозорец и преследването на играчи като Деклан Райс, това идва със знанието, че приходите ще се покачат рязко през следващия сезон. Поглеждаме назад към числата, които са ни достъпни, но случилото се през последната година ще има по-голямо значение за това, което ще видим това лято.“
Разбира се, има и амортизация, която трябва да се има предвид – дума, която Челси наложи във футболния лексикон, за която обаче, споменахме, че всъщност не е толкова непонятна и за “артилеристите” (може да си пропомните тук)
В крайна сметка, парите, похарчени между сега и крайния срок 1 септември от Арсенал – или който и да е друг клуб, в този смисъл – няма да бъдат всички, включени в сметките за този сезон и вместо това могат да бъдат разпределени в договорите на пристигащите играчи. Така, екстравагантните разходи на Арсенал се предвиждат напред и по пример на южните им съседи Челси – да останат в границите на допустимото.
Вероятно продажбите също ще помогнат. Към момента, Гранит Джака напусна в посока Байер Леверкузен за 25 милиона евро. Артилеристите очакват значителни оферти за Фоларин Балогън и Томас Партей, които потеглиха с отбора на турнето в САЩ вчера. За разлика от тях, Николас Пепе, Седрик Соареш и Албър Самби Локонга останаха без самолетни билети и напускането им изглежда гарантирано. Целта – да се съберат поне 100 милиона паунда от продажби на тези играчи.
Друг ас, държан от Арсенал, е техният контрол върху разходите през последните години. Заплатите, изплатени през 2021-22 г., представляват едва 58 процента от оборота и само през 2020-21 г., когато сезонът се игра почти изцяло при закрити врати, съотношението е надхвърлило 70 процента. За сравнение, сумата от 212 милиона паунда, изплатени за заплати през 2021-22 г., са по-малко от 384-те милиона паунда на Манчестър Юнайтед, 354-те милиона паунда на Манчестър Сити и 340-те милиона паунда на Челси.
„Ако погледнем техните заплати, те са били по-ниски през 2022 г., отколкото през 2018 г.“, добавя Магуайър. „Това, което видяхме през последните пет или шест сезона е, че Арсенал контролира разходите си доста добре, въпреки че не е бил клуб от Шампионската лига. Отново това ги поставя в силна позиция.“
Оттогава структурата на заплатите на Арсенал беше разширена с пристигането на Зинченко и Жезуш миналото лято, както и с последните нови и подобрени сделки за Сака и Рамсдейл. Добавянето на Райс, Хаверц и Тимбър би донесло допълнителни финансови ангажименти. Трябва да припомним и новите регламенти на ФФП, приети от УЕФА, които влязоха в сила през юни миналата година – клубовете няма да могат да отделят повече от 90 процента от оборота за заплати, трансфери и хонорари на агенти през 2023-24 г., като този дял ще падне до 80 процента през 2024-25 г. и ще завърши на 70 процента през 2025-26 г.
В заключение, очакванията към момчетата на Микел Артета през новия сезон са огромни. Летвата е поставена високо, както от феновете, така и от ръководството. Рисковете са поети, а целта е ясна – титлата на Висшата Лига. Всички привърженици на клуба очакват с нетърпение първата за клуба титла в първенството от сезон 2003/04, когато Арсен Венгер постигна сезон без загуба.